След успешното приключване на проекта по програма ФАР „Обособяване на екопарк „Ком-Петрохан” и възобновяване на съществуваща инфраструктура”, първата новост, която туристът ще види е китен заслон по пътя за Ком. Над Долната Кория има направени пейки с масички и откриващата се оттам панорамна гледка е много красива – Берковица и околните села се виждат като на длан. Най-големите изненади са до самата хижа – изградена е над двеста метра пътека за хора със затруднен достъп, която стига до новоизградения информационен център. Там туристите ще могат да получат информация за пешеходните и веломаршрути, да се осведомят завъзможностите за нощувка. Могат да наемат и личен планински водач. Съществуващите екопътеки се поддържат, но вече има изградени и нови екопътеки, с които общата дължина на маршрутите достига солидната дължина от 72 километра . И за да бъде всичко по правилата за безопасен планински туризъм, на седем места са поставени информационни табла, отделно има и маркировка. Берковската планина предлага възможности за целогодишен туризъм, но най-добре е да се убедите сами –Берковската планина Ви очаква!!!
Комплекс Ком
Комплекс „Ком” е подходящ за любители на тишината, природата и зимните спортове. Изходен пункт е за много туристически маршрути и излети, които дават възможност да се опознае планината в цялото й многообразие и богатство. От тук до връх Ком /2016 м/ има само два часа ходене. Трасето минава над местността Фунията, където снегът е целогодишен, а боровинките, които зреят август и септември, могат да отклонят всикиго от пътеката. Седловината преди изкачването на върха е „кръстопътя”, който разделя този маршрут от Трансграничния пешеходен път Е 3 Ком – Емине. Връх Ком е най-високата точка от туристическия маршрут „Западен Балкан” /Берковица – Чипровци – Белоградчик/. От него при хубаво време се вижда р. Дунав, а на североизток – Малкия и Голям Самар /островърхи възвишения с гъсти гори и каменисти била/. Само на един час път пеша от хижа „Ком” се намира местността Щърковица /1688 м/. Берковският Балкан е известен със своите малинови масиви, зреещи през месеците юли – август. В боровите и буковите гори има голям асортимент от ядливи гъби.
Маршрут №1 От град Берковица до връх Ком
Следва асфалтовия път от града до хижа “Ком” (16 км или 4 часа и половина пеша) и след около час и половина път по маркирана пътека се стига до върха. Обща денивелация 1 600 м.
Маршрут №1а “Пряката пътека”
Отчасти дублира асфалтовия път от града до хижа “Ком”, като значително го съкращава посредством маркирана горска пътека – дължина 7 км.
Маршрут №2 От м. Клисурски соват до м. Пръшковица
Отклонение от трасето Ком – Емине в източна посока, около 3 часа, трасето минава през вековна букова гора.
Маршрут №3 От м. Пръшковица до с. Бързия – трасето е по съществуващия път, около 2 часа.
Маршрут №4 От м. Синия вир (табелата “Добре дошли в Берковския балкан”) до м. Пръшковица, около 3 часа път.
Маршрут №5 От м. Щърковица до м. Пръшковица
Изключително живописен и стръмен маршрут – 800 м денивелация.
Маршрут №6 От ЮЗ край на село Бързия до м. Ашиклар
Лек двучасов преход, почти по хоризонтала.
Маршрут №7 Хайдушки водопади
Започва от кв. Беговица, следва пътя (7 км) и продължава по екопътека.
Маршрут №8 Берковица – Здравченица – Ком
Еднодневен преход. Красивите природни гледки оправдават сериозните усилия за преминаването му.
Маршрут №9 Тодорини кукли – Клисурски манастир
Отклонение от трасето Ком – Емине в СИ посока. Близо 1 200 м денивелация. Около 5 часа път, ако се тръгне от Петрохан.
Маршрут №10 От м. Пръшковица до м. Малка Бързия
Следва канала на ВЕЦ. Приятен преход от около час и половина.
Пешеходен маршрут Западна Стара планина (България)
През 2004 беше трасиран и маркиран пешеходен маршрут в Западна Стара планина от около 200 км. Маршрутът започва от Берковица, преминава през малки села и градове, включително Чипровци, Горни Лом, Чупрене, и завършва в Белоградчик. Маршрутът беше разработен от местни хора от всички общини, експерти по туризъм и биоразнообразие и преминава през най-атрактивните природни и културни в региона. Той комбинира активното ходене с почивка и отсядане в местните села. Маршрутът ще запознае туристите с местната кулура и традиции и ще създаде възможности за развитието на екотуризъм. Маршрутът беше създаден с активното участие на местните общини, лесничеи, НПО и предприемачи. 15 млади хора от Европа изградиха маркировката по време на двуседмичен доброволчески лагер, а около 60 местни хора бяха въвлечени в изграждането на маршрута като водачи, организатори и предоставящи храна и спане. Участниците от Сърбия бяха въвлечени в целия процес и в момента подготвят подобна инициатива от сръбска страна. Маршрутът успя да обедини местните усилия и ще служи като основа за разработването на съвместен комплексен екотуристически продукт.
*************
Красотата на своята девствена природа Берковската планина е прекрасно място за туризъм, спортуване и отмора. Лечебният климат, минералните води, липсата на сухи летни и сурови зимни ветрове, меката и слънчева зима и прохладното лято са благоприятни предпоставки за пълноценен отдих и възстановяване. на 15 км от града и на 12 км от прохода, на 1500м н. в. се намира туристически и спортен комплекс „Ком“. Снегозадържането тук е близо петмесечно и създава добри условия за зимен отдих. В района има алпийска и бегова ски-писти, защитени от вековни дървета /резерват „Горна курия“/, обслужвани от два ски-влека.Освен с незабравимия „скърцащ“ звук ба снега и бялата тишина на зимата, местността под връх Ком е привлекателна и с възможностите за колотуризъм,практикуване на делта и парапланеризъм. Оттук е и изходният пукт за много туристически маршрути – Ком-Емине, Международен пешеходен маршрут Е-3 от Атлантическия океан до Средиземно море, Ком-Петрохан, четиридневен маршрут х. Ком-Белоградчик и др.
През лятото Берковица може да ви очарова с дивната красота на слънчевите изгреви над планиските върхари, с аромата на горски малини, боровинки и диви цветя, носещ се във въздуха, с ромона на планинските ручеи и шума на Хайдушките водопади
Интерес представляват следните маршрути и забележителности:
Района на „Здравченица“ - на 9 км. от Берковица. Голяма открита поляна в подножието на връх „Здравченица“ (1176 м), с възможност за развитие на конен спорт и колотуризъм. Прехода до района е за около 4 часа с маршрут по долината на „Женска река“. Другият маршрут е от с. Черешовица за около 3 часа.
„Хайдушки водопади“ - 9 км. от града. Защитена местност, разположена в красивата долина на „Голяма река“. По този маршрут е изградена екопътека – маршрута тръгва от местността „Бачилището“, при водослива на „Голяма река“ и „Къса река“, пресича две реки – „Сливашка бара“ и „Средна бара“, по които има няколко водни каскади. По пътекат се откриват великолепни гледки към местностите „Къси дел“ и „Тузлата“. Преходът е средно тежък с времетраене 4 часа и максимална денивелация 340 м. Желателно е да има водач, а куристическата екипировка е задължителна.
Местността „Синия вир“ - на 3 км. югозападно от града в долината на река Шабовица. Вира е дълбок повече от 1 м., водата е кристално чиста и ледено студена. Тук запалените рибари могат да се отдадат на своята страст – да ловят планинска пастърва в бистрите води.Подходяща за еднодневни излети.
Местността „Ашиклар“ - разположена на 3.5 км. от града, в полите на Стара планина. Предпочитано място за излети и разходки.
Лесопарк „Калето“ - издига се на север от града.На хълма калето (515 м. н. в.) има разкопки от римско време. От него се открива панорамна гледка към Старопланинското било, гр. Берковица и иколностите. Лесопаркът предлага възможности за краткотрайни излети за тазлични категории туристи.
„А каква чудна природа тука! Каква красота в това непознато райче”
Иван Вазов
Всеки би възкликнал като народния поет, щом дойде в Берковица и поеме свежия въздух, вкуси от меката балканска вода, от ароматните малини, ягоди, кестени, усети нейната възрожденска и днешна романтика, нейната задушевна българска атмосфера.
Градът е разположен в полите на Западна Стара планина, в югозападния край на едноименната котловина на 405 м.н.в., скътан в подножието на връх Ком /2016м/. Природата тук е била много щедра. Вековни кестени, букови и смърчови гори покриват хълбоците и полите на планината. Град Берковица е обявен за курорт от национално значение от 1974 год. С прекрасните си природни дадености градът е привлекателно място за туризъм и отмора, спорт и развлечения.
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В ГРАД БЕРКОВИЦА
ЧАСОВНИКОВА КУЛА
ЧАСОВНИКОВА КУЛА
Тя е най-отличителният архитектурно-строителен паметник на културата. Намира се в центъра на града и е негов символ и емблема. Строена е през 1762- 64 г . И днес продължава да отмерва времето с медния си звън.
КЪЩА – МУЗЕЙ „ИВАН ВАЗОВ“
Къща музей "Иван Вазов"
Архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение. Строена е в началото на XIX в. През1940 г . е обявена за народна старина, представяща българската възрожденска архитектурно-строителна традиция. Красивите резбовани тавани са дело на български майстори. През 1879- 1880 г . в нея е живял и творил народният поет Иван Вазов. Тук големият поет на България живее година и половина, тук черпи голям брой сюжети за своите произведения и обиква берковската природа. Служебните му задължения, свързани с ежедневните му контакти с хора, пътуванията до близките селища и честите излети сред природата са повод да напише стихотворенията „На Ком”, „Малини”, поемата „Грамада”, повестта „Митрофан и Дормидолски”.
ЧЕШМА „МАЛИНАРКА“
Построена е през 1967 год. от розов берковски мрамор в чест на девойките малинарки, които Иван Вазов е възпял в стихотворението „Малини”.
ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ
ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ
Сградата на старото двукатно класно училище „Отец Паисий”, градено през 1872 год. днес е градска художествена галерия за възрожденска живопис и дърворезба. Намира се в двора на църквата „Св. Николай Чудотворец”. Фондът е започнал да се събира още от 1969 година, днес наброява 1 440 художествени произведения, обособени в раздели: живопис, графика, рисунка, карикатури, скулптури, приложно изкуство, иконите са възрожденска живопис, работени ІХ – ХХ в. Във фондът на галерията се съхраняват творби на много известни художници от страната.
ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ
Архитектурно-строителен паметник на културата. Типична възрожденска къща на един етаж с външна софа на юг. Строена през XIX в., тя е с интересни мотиви от дърворезба по вратите и долапите и с автентичния начин на отопление на помещенията и банята. От 1992 г . в нея е уредена етнографска експозиция. Запазена е в автентичния си вид – без подмяна на основните конструкции и стени на сградата. Основни колекции са тъкани /костюми, свилени платна, черги, килими/, дърво, метал, накити, керамика – над 14 000 експоната.
ЦЪРКВАТА „РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА“
ЦЪРКВАТА "СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ"
Църквата е съвременник на българското Възраждане, средище на мъжко и девическо училище, духовен извор на берковчани. Тя е преизградена през 1843 год. Иконостасът е изработен от самоковски дърворезбар. Иконите изписва Димитър Зограф. Те могат да се причислят към най-доброто създадено у нас през Възраждането. Камбанарията е изградена през 1897 г . Камбаните в нея са две, изработени през 1845 год. в град Будапеща и по-късно са подарени на църквата от дюлгерския еснаф.
ЦЪРКВАТА „СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ“
Храмът е изграден през 1871 год. от майстора Георги Джонгар. Строен е с ломен камък, на места е вложен и обработен камък. По-късно сградата е преживяла още два строителни периода, които са обогатили архитектурните й форми. През 1898 г . е построена камбанарията. Иконостасът е раздвижен, огънат в централната част към абсидата, а мотивите са решени плоско и схематично.
РИМСКА БАНЯ
Архитектурно-строителен паметник на културата. Изградена е през 1665 г . върху част от основите на стените на римска къпалня. Строена е след завладяване на Берковския край от римляните.
АНТИЧНА И СРЕДНОВЕКОВНА КРЕПОСТ „КАЛЕТО“
Паметник на културата с историческо значение. Архитектурните разкопки започват през 1961 г . Разкрити са външна и вътрешна крепостна стена от късната античност с отделни помещения между тях. Във външната крепостна стена са включени и две базилики. В югоизточния склон са разкрити археологически материали от тракийско селище. След него през римската епоха тук има живот, свързан с рударството и с плавенето на злато, но укрепяването на Калето и преизграждането му от селище във фортификационно съоръжение става през IV-V в. Открити са архитектурни детайли – колони, капители. Събрани са различни материали – керамика, тухли, оръдия на труда, оръжия, монети.
КЛИСУРСКИ МАНАСТИР „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“
КЛИСУРСКИ МАНАСТИР "СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ"
Клисурският манастир е четвъртият по големина и посещение в България. Намира се на 85 км от София и на 9 км от Берковица, в подножието на северните склонове на Гордия Балкан, под “Тодорини кукли”, заслужено наречен “Духовната перла на Северозападна България”. На входа на храма на Клисурския манастир е поставен надпис, според който манастирът датира от 1240 г . Многократно е опожаряван, разрушаван и отново възстановяван от християнското население. През 1874 г . турски ферман признава официално манастира за българска светиня. В сегашния си вид църквата на манастира е реставрирана след Освобождението, когато самоковски майстор изработва забележителен иконостас. Днес Клисурският манастир е привлекателно кътче за разходка и отмора.
МОЯТ БЕРКОВСКИ БАЛКАН…
„Оттук окото волно прегради не намира.
Вселената пред мене покорно се простира.
Душата гордо диша. От тия планини
умът към него светло и голямо се стреми.“
„На Ком“, Иван Вазов
„Моят Берковски балкан хвърля върху живота ми постоянно хайдушки отбласъци, неговият синкав контур стои изрязан завинаги в съзнанието ми, ту мек и лиричен, ту бунтовен и смръщен, пълен с гръмотевици и залят с небесно електричество…..“
Йордан Радичков